Onbezonnen Lyrics in Bulgarian by Froukje
Onbezonnen означава „безразсъден“ или „необмислен“. Това е дума, която описва действия, извършени без много мисъл или предпазливост.
В контекста на песента, Froukje използва „Onbezonnen dagen in de zon“ (Безразсъдни дни на слънце), за да опише носталгично младостта си, когато животът е бил по-прост и безгрижен. Думата улавя усещането за свобода и липса на притеснения, които често съпътстват младостта, преди да дойдат житейските сложности.
„Onbezonnen“ означава „безразсъден“ или „безгрижен“, а песента на нидерландската изпълнителка Froukje поставя тази дума между слънчеви дни и усещането, че светът вече не може да се върне назад. В началото времето е нарочно изкривено: „Zeven dag aan mandaag“ [седем дни един след друг са понеделник], „Elf maande herfst“ [единайсет месеца есен] и „Elke dag volle maan“ [всеки ден е пълнолуние]. Това звучи едновременно смешно и объркващо, като живот, в който всичко е прекалено дълго, прекалено светло и прекалено напрегнато. Щом веднъж си се събудил, вече не можеш да заспиш, а щом нещо те е засегнало, не можеш просто да избягаш от него. Около героя има „zoveel duistere zaken in het volle licht“ [толкова тъмни неща на пълна светлина], безброй мнения и разгорещени хора, докато той самият признава: „Ik weet niet wat ik moet zeggen“ [Не знам какво да кажа] и „Ik weet niet wat ik moet doen“ [Не знам какво да направя].
Припевът връща спомена за „onbezonnen dagen in de zon“ [безгрижни дни на слънце], „eindeloze nachten“ [безкрайни нощи] и „pijnloze gedachte“ [мисъл без болка]. Но това не е чисто носталгична песен. Разказвачът вече не знае кой е бил преди всичко да започне и какъв е сега, освен че е млад. По-нататък признава, че е мислел, че знае всичко, но с по-широк хоризонт започва да разбира колко много не знае. Има чудесно бодливата идея, че „Hoe meer ik het weet, hoe meer ik verpest“ [Колкото повече знам, толкова повече обърквам нещата]. Животът е бил стабилен, но годините са отворили вратата, а балонът е крехък. За да не остане „de kermis koud en kil“ [панаирът студен и безрадостен], човек трябва да може да се приспособява. Накрая остава малката надежда „Het komt wel weer“ [Всичко пак ще се оправи], докато мечтите все още са цветни.
