Imbroglio означава „объркване“ или „заплетена ситуация“ и е по-рядка, изразителна италианска дума. В песента фразата «Che imbroglio era» описва обърканата любовна история и чувствата, свързани с „проклетата пролет“.
„Maledetta Primavera“ („Проклета пролет“) е песен за внезапно влюбване, което започва почти случайно и после боли само единия човек. В началото има желание за близост, бяло вино, цветя и стари песни. Споменът изглежда лек и весел, но въпросът „Che imbroglio era, maledetta primavera?“ („Каква бъркотия беше това, проклета пролет?“) издава объркването. Пролетта тук е като виновница за краткия порив: „Per innamorarmi basta un’ora?“ („За да се влюбя, стига ли един час?“) Песента отговаря почти с недоверие: как е могло нещо толкова силно да се случи толкова бързо?
Най-интересният образ е „Che resta di un sogno erotico se al risveglio è diventato un poeta?“ („Какво остава от една еротична мечта, ако при събуждането се е превърнала в поет?“) Това е шеговито и малко нелепо: желанието вече не е просто телесно, а се е превърнало в стихове, мисли и копнеж. Героинята признава, че затваря очи и мисли за този човек „per errore“ („по погрешка“), сякаш сърцето ѝ повтаря навика само. Тя пита какво остава от ласки, които не достигат до сърцето, и оставя една звезда като мярка за любовта. Финалът „Lo sappiamo io e te“ („Знаем го аз и ти“) звучи като тайна, която двамата споделят, дори когато не е ясно дали той ще се върне.