Sehnsucht означава „копнеж“ или „силно желание“. Това е дълбока и емоционална дума, която често се използва в немската поезия и музика, за да изрази чувство на носталгия или силно желание за нещо, което е далеч или недостижимо.
В контекста на песента, „Sehnsucht“ е особено въздействаща, тъй като описва как копнежите на човек могат да бъдат отнесени от влак, символизирайки бързото и безвъзвратно заминаване на някого, което оставя след себе си чувство на празнота и желание.
Тази песен е за сбогуванията на гарата и за всичко, което остава неизказано. Dota Kehr и Gisbert zu Knyphausen описват момента, в който някой си тръгва с влак: подаваш ръка, усмихваш се, доколкото можеш, докато човекът, около когото „се върти всичко“ (um den sich alles dreht), седи вътре. Песента разглежда усещането за безпомощност и съжаление, че нещата можеха да са различни „с един поглед, една дума, може би твърде късно“ (Durch einen Blick, ein Wort, vielleicht zu spät).
Текстът продължава с описание на живота след заминаването. Сърцето ти също „тръгва на пътешествие“ (geht das Herz auf Reisen), а ти се храниш със сълзи, защото „толкова лесно се насищаш от глътки сълзи“ (Man wird so leicht von Tränenschlucken satt). Чакането е описано като „тежък глагол“ (ein schweres Verbum), а комуникацията се свежда до пощенски картички и писма. Това е една тъжна, но много искрена песен за раздялата и самотата, която остава след нея.