Думата "contagiosa" означава "заразителна". Обикновено се използва за болести, но тук е употребена в по-положителен и метафоричен смисъл.
В песента Лигaбуе пее за своя стар приятел, чийто смях е "contagiosa" – толкова силен и весел, че се предава и на другите. Това е интересен начин да опишеш нещо, което е толкова завладяващо, че не можеш да му устоиш.
Случвало ли ти се е да забравиш ключовете си и просто да останеш пред вратата? Вместо да се ядосва, италианският рок музикант Ligabue превръща този битов гаф в идеален повод за глътка въздух. Заглавието и основният припев казват всичко: „Oggi ho perso le chiavi di casa, oggi resto qui fuori un po' con me“ („Днес си загубих ключовете за вкъщи, днес оставам тук отвън малко със себе си“). Песента носи онова приятно рок звучене, в което дребната грешка се оказва истинско спасение от бързането. Изведнъж времето спира, а авторът сяда на прага и си задава неочаквано дълбоки въпроси за живота, доброто и злото.
Текстът прескача между ежедневни образи и откровени мисли. Той си спомня за стар приятел с заразителен смях („Ho un vecchio amico che c'ha la risata contagiosa“), когото търси редовно, чуди се какво става с неизлятата любов и иронично пита в коя ли банка би трупала лихви („In quale banca, quale conto, che interessi avrà?“). Ligabue директно отрязва хората, които се правят, че знаят всичко за бъдещето, наричайки погледа им „угаснал“ („c'ha l'occhio spento“), и дори използва пиперливия израз „Si fotta chi non lo farà“ („Майната му на онзи, който няма да го направи / да признае правотата ти“). Докато пее за изморените очи във влака и границата между двама души, посланието остава простичко: понякога най-хубавото нещо е просто да изгубиш ключа, да си кажеш „siediti qui con me“ („седни тук с мен“) и да разбереш, че точно сега всичко е наред.