Funambule означава „въжеиграч“ или „акробат, който върви по въже“ и е необичайна, образна френска дума. В песента «En funambule» Луан използва думата метафорично, за да опише усещането, че се движи несигурно и се опитва да запази равновесие, докато мисли за този човек.
В „On Était Beau“ („Бяхме красиви“) Луане мисли за някого почти навсякъде: по тротоарите, булевардите, под уличните лампи, през нощта и дори при събуждане. Повтарящият се ред „Je pense à toi“ („Мисля за теб“) звучи като мисъл, от която няма почивка. Дори слънцето, прахът и мъглата не я разсейват. В израза „j’ai le cafard“ („мъчно ми е“, буквално „имам хлебарка“) има френски разговорен идиом за силна тъга, а „je découche“ означава, че не се прибира да спи у дома.
Припевът дава ключа към тази объркана любов: „On accélérait sans freins“ („Ускорявахме без спирачки“) и „On s’aimait trop / Pour s’aimer bien“ („Обичахме се прекалено, за да умеем да се обичаме добре“). Двамата са били красиви, особено когато са се усмихвали без причина, но са се хвърляли напред без контрол. Сега разказвачката се чувства „en funambule“ („като въжеиграчка“), задъхва се, отстъпва и се нарича „ridicule“ („нелепа“). Това е песен за човек, който още повтаря името на миналата любов във всяка улица и всяко състояние, макар вече да разбира, че самата им прекалена любов ги е направила неспособни да бъдат добре заедно.