Gezginci означава „скитнически“ или „странстващ“ и описва човек, който обича да пътува и да не се задържа на едно място. В песента изразът gezginci ruhumuz означава „нашата скитническа душа“, като предава усещането за свободен, неспокоен и приключенски дух.
Тази песен говори директно и без много заобикалки: „Hadi bana sor“ [Хайде, попитай ме] и „Sevmek bu kadar mı zor“ [Толкова ли е трудно да обичаш?]. Лирическият герой казва, че не познава друг път освен този към човека, когото обича: „Senden başka yok bildiğim yol“ [Не знам друг път освен теб]. Между тях има и дух на пътешествие. Ако някой ден тази „gezginci ruhumuz“ [нашата скитническа, пътуваща душа] угасне, те ще могат да кажат „Korkmadan deriz, gururluyuz“ [Без страх ще кажем: горди сме]. А когато хората около тях намалеят и останат по-малко онези, които плачат, изборът е прост: „Ya gerçeği söyleriz“ [Или казваме истината], „ya da nasıl istersen“ [или както ти искаш].
Най-запомнящият се образ е припевът: „Ne güzel şeysin sen, hep yaşın 19“ [Колко прекрасен си ти, винаги си на 19]. Това не е възрастова история с подробен сюжет, а възхищение от човек, който за героя остава вечно млад, свеж и привлекателен. Следва покана за близост: „Gel yanıma sar beni“ [Ела при мен, прегърни ме], защото „Bugün var yarın yokuz“ [Днес сме тук, утре ни няма]. Тази последна фраза е проста и малко безсрамно драматична, но точно затова работи: не отлагай прегръдката, любовта и истината за някой въображаем утрешен ден.