Atlas Lyrics in Bulgarian by Pommelien Thijs
Atlas означава „атлас“ и може да бъде книга с карти, но също така препраща към Атлас от гръцката митология, който носи небето на раменете си.
В песента това е метафора: героинята е наречена „моят атлас“, защото носи тежестта на чуждия свят и връзката им, докато другият човек не поема същата тежест. Това прави думата необичайна, образна и особено запомняща се.
В „Atlas“ Поммелиен Тейс използва образи от пътешествие и тежък товар, за да разкаже за връзка, в която единият човек носи почти всичко. Тя има пясък в джобовете, вятър в косата и надежда, която „hangt goed aan elkaar“ [добре се държи, не се е разпаднала]. Опитва се да „bergen verzetten“ [премести планини], хваща вода в шепата си, отнася я до морето и после плува обратно към сушата. Това са нарочно невъзможни, огромни усилия за нещо, което постоянно се променя, като бреговата линия.
В припева другият човек я нарича „je atlas“ [твоя атлас]. Това е препратка към Атлас от древногръцката митология, който носи небето на раменете си. Тук смисълът е много личен: тя носи неговия свят, докато той се държи така, сякаш връзката „niks was“ [не е била нищо]. „Je op handen dragen“ [нося те на ръце] е израз за това да цениш някого изключително много, а тя с горчива усмивка признава, че още го прави. Тя продава вещите си и строи къщи от картон, само за да повярва, че всичко е могло да се получи. Най-болезненият детайл е „Nooit andersom“ [никога обратното]: тежестта винаги е върху нея. Песента става още по-остра, когато тя си спомня как е била влачена през калта, питала е дали има място за нея в сърцето му, а той накрая просто казва, че всичко е приключило.
