Gelosia означава „ревност“. Това е силна емоция, която често се свързва с любовта и привързаността, но може да има както положителни, така и отрицателни конотации.
В тази песен, изпълнителят пее: „Sei la mia gelosia, sei passione, dolore e follia“ (Ти си моята ревност, ти си страст, болка и лудост). Той използва тази дума, за да изрази дълбочината и интензивността на чувствата си към любимата, показвайки, че тя е толкова важна, че дори ревността, която изпитва, е част от неговата любов.
Тази песен започва точно като онези нощи, в които си излязъл навън, изпил си твърде много алкохол и въпреки шума наоколо не можеш да мислиш за никой друг. Sal Da Vinci си тръгва от купона с признанието: „Quanto ho bevuto senza te“ („Колко много изпих без теб“). Той звъни в късните часове, страхувайки се, че тя пак ще му се скара („Non ti arrabbi di più“ – „Не се ядосвай повече“), но не издържа. Изпълнителят смесва стандартен италиански с неаполитански диалект – например „sai ca mor per te“ („знаеш, че умирам за теб“) и „ije corr addu te“ („аз тичам при теб“). Неаполитанският придава онзи директен, драматичен тон, в който няма място за срам.
Централният образ е изключително сетивен: „È un gusto dolce e amaro tra rossetto e caffè“ („Това е сладко-горчив вкус между червило и кафе“). Смесването на вкуса на сутрешното кафе с остатъците от червило показва онази хаотична, страстна връзка, пълна с кавги и прегръдки. Докато пушат заедно под луната („'Na sigaretta ije e te“ – „Една цигара, аз и ти“), той дори заявява, че има чувството, че вдишва нейния парфюм вместо дим. Малко крайно? Да, но точно това прави парчето толкова истинско.