Fagulhando идва от думата "fagulha", която означава искра. Глаголът "fagulhar" означава да искри или да излъчва искри, което е доста живописен и рядко срещан глагол в ежедневната реч.
В контекста на песента, Ванеса да Мата пее: "Mas nós somos um quadro de Klimt / 'O Beijo' para sempre fagulhando em cores" (Но ние сме картина на Климт / „Целувката“ завинаги искряща в цветове). Тя използва тази дума, за да предаде идеята за вечна страст и жизненост, която никога не избледнява, точно като искрящите цветове в известната картина.
Чуй само как започва Vanessa da Mata: тя заявява, че най-лошото не е да се провалиш, а да спреш да опитваш (Mas o pior não é não conseguir / É desistir de tentar). Песента удря директно срещу цинизма, с който всички сме израснали. Ванеса си спомня шегичките и подигравките за семейния живот (Eu cresci ouvindo anedotas / Clichês e chacotas), както и вярването, че да се отдадеш на някого е чиста слабост (Se entregar seria fraquejar). Тя използва много ежедневната бразилска дума amasiar (съжителство без брак), поставяйки я до se casar (женене), за да покаже как хората намират кусури на всяка връзка. Но вместо да слуша този страх, тя просто повтаря упорито: Te amo (Обичам те).
Най-красивият момент идва с пълната честност за остаряването и съмненията: какво става, ако времето отмие тръпката и тя спре да разпознава любимия си (E se o tempo levar você / E um dia eu te olhar e não te reconhecer)? Отговорът ѝ е дързък и артистичен. Тя сравнява връзката им с прочутата картина на Густав Климт: Mas nós somos um quadro de Klimt / 'O Beijo' para sempre fagulhando em cores (Но ние сме картина на Климт, „Целувката“, искряща завинаги в цветове). Финалната картина не е някаква недостижима фантазия, а двама щастливи старци, които се държат за ръце в слънчев следобед (Dois velhos felizes / De mãos dadas numa tarde de sol). Това е поп песен за смелостта да обичаш напук на чуждите разочарования.