Serenata означава „серенада“: любовна песен, изпята под прозореца или за някого като романтичен жест. В песента изразът “fa’ na serenata” е разговорна римска форма на “fai una serenata” и означава „направи серенада“, което придава на сцената чар и силна италианска атмосфера.
В „AMOR“ Achille Lauro превръща една нощ в обещание и почти в сбогуване. Лирическият герой казва: „Stanotte è per te“ [Тази нощ е за теб], а после допуска, че утре може да не се върне и че дори животът му да се „изхвърли в тоалетната“, пак е избрал всичко, което е направил. Това е едновременно дръзко и малко безразсъдно: той не иска да промени избрания от него живот, но признава колко много значи човекът, който го кара да се чувства „като през първата вечер“. Въпросът „cosa resterà se mando tutto in fumo?“ [какво ще остане, ако сега проваля всичко?] показва страха, че една грешка може да изгори целия им свят.
Рим е третият важен герой в песента. „Abbracciami Roma“ [Прегърни ме, Рим] звучи като молба към самия град да ги пази, преди да заспят. Той мечтае да заведе любимата в Трастевере, квартал на Рим, на разсъмване и да ѝ изпее серенада, тоест любовна песен под прозореца. Италианското „fa’ na serenata“ е разговорно, римско звучене на „направи серенада“, което прави обещанието по-лично и улично. А „Me so’ fatto grande“ [Пораснах] подсказва, че героят вече не е същият, но още иска да чуе „Torna presto, amor“ [Върни се скоро, любов]. Най-силният му страх е съвсем конкретен: ако не отиде при нея, може да не остане никой, нито място, където да заспи спокойно.