Incanto означава „омагьосване“ или „очарование“. Това е красива дума, която предава усещане за магия и пленителност.
В контекста на песента, „Nel dolce incanto del mattino“ (В сладкото очарование на утрото) описва как любовта е открита в Портофино, сякаш самото утро е било омагьосано, за да събере двама души. Тази дума придава романтичен и почти приказен нюанс на историята.
Тази песен на италианския тенор Андреа Бочели разказва за една неочаквана лятна среща на италианската ривиера. Всичко започва с вяра в чудеса: Perché nei sogni credo ancor („Защото все още вярвам в сънищата"). Лирическият герой признава, че една случайна игра на съдбата му отнема сърцето точно в Портофино (Lo strano gioco del destino / A Portofino m'ha preso il cuor). Утринното море довежда любимия човек (Il mare ti ha portato a me), а споменът за него остава запечатан завинаги.
Бочели се връща назад към конкретни детайли: едно късче от небето, където е чакал (Ricordo un angolo di cielo / Dove ti stavo ad aspettar), обичано лице и устни за целуване. Най-хубавото е, че тази среща оставя трайна следа. Дори когато затваря очи (Socchiudo gli occhi), той отново вижда този образ, а животът му вече не е самотен: Non è più triste il mio cammino („Пътят ми вече не е тъжен"). Красива, класическа романтика без излишни драми.