Musa означава „муза“. Това е дума, която се използва за вдъхновение, особено в изкуството, и е по-рядка от ежедневните думи.
В песента „Vivo Per Lei“ (Живея за нея) Андреа Бочели персонифицира музиката като своя муза, която го приканва да я докосне с пръсти през пианото. Това придава на музиката почти божествено, вдъхновяващо качество, което е централно за посланието на песента.
Чуй този дует между Andrea Bocelli и Giorgia и ще си помислиш, че двамата спорят или пеят за някоя фатална жена. Всъщност тайната се крие в самото заглавие – „Vivo per lei“ („Живея за нея“). Тази загадъчна дама е просто… самата музика. Andrea признава, че не помни как точно я е срещнал („Non mi ricordo come, ma / Mi è entrata dentro e c'è restata“ – „Не помня как, но тя влезе в мен и остана“), а Giorgia бързо го успокоява да не ревнува, защото музиката принадлежи на всеки самотен човек със стерео уредба в стаята си.
Текстът показва музиката като муза, до която се докосваш през клавишите на пианото („Attraverso un pianoforte / La morte è lontana“ – „Чрез пианото смъртта е далеч“). Понякога тя удря като юмрук, който обаче никога не боли, или кара изпълнителя да пътува от град на град. В края на краищата Bocelli казва простичко, че няма друг изход и никога не ѝ е изневерявал („Perché la musica lo sai / Davvero non l'ho mai tradita“). Ако имаше дори още един живот, пак би го изживял за нея – пълна свобода от паузи и ноти.